|
so:text
|
Варни побягна през глава в мрака надолу по стълбата. Глас от върха, гласът на господин Круп:
— Наистина, трябва да гледаме на това като на милостиво убийство.
Звукът от тропота на Варни по металните стъпала отекваше по цялото стълбище. Той пухтеше и се задъхваше, удряше се в стените, докато се препъваше в тъмното. Стигна подножието на стълбите, точно до табелата, която съобщаваше, че до върха има 259 стъпала и се препоръчва да се качват само здрави хора, а останалите да използват асансьора.
Асансьора?
Чу се звън и вратата на асансьора се отвори ужасно бавно, като обля със светлина коридора. (bg) |
