|
so:text
|
Луис често се заслушваше в бърборенето на сина си, не защото го намираше очарователно, а защото му се струваше, че невръстните деца приличат на емигранти, които учат чужд език по някаква объркана, но все пак забавна система. Знаеше, че бебетата умеят да възпроизвеждат всички звуци, на които е способен фонетичният апарат на човека... заваленото „Р“, което създава толкова трудности на начинаещите, изучаващи френски, мърморенето на австралийските аборигени, получено чрез експлазия в ларинкса, гърлените и резки съгласни в немския език. Докато учат родния си език, децата губят тази си способност и Луис за пореден път се запита дали детството не представлява период на постепенно забравяне, отколкото на придобиване на знания. (bg) |
