so:text
|
На Ноби много отдавна му бяха казали, че трябва да се бие честно и почтено и да не удря падналия си противник, но той обмисли творчески проблема може ли тези правила да се прилагат от някой, дето е висок четири стъпки и притежава мускулния тонус на еластичен бинт.
— Ами, престани. Искам да предупредиш престъпниците — каза капитанът.
— Как, сър?
— Ами… — Капитан Ваймс млъкна. Да пукне, ако знаеше. — Просто го прави — сопна се.-Предполагам, че не съм длъжен да ти казвам всяко нещо!
Ноби остана сам най-горе на стълбището. Едно общо мърморене и пъшкане откъм пода подсказваше, че хората започват да идват в съзнание. Ноби помисли бързо. Размаха предупредително пръст, мек като кашкавал.
— Нека това да ви е за урок — каза той. — Да не го правите отново.
И си плю на петите. (bg) |