|
so:text
|
Брехт държеше особено много на колективната работа. Казваше: "Трябва да се придвижваме в разгънат строй." Където и да се намираше, около него се събираше кръг от привърженици, вярващи му безусловно. Неговата жена и спътница в живота Хели Вайгел му бе фанатично предана помощница. Тя не само бе олицетворение на всичко онова, което той си представяше под театрално изкуство, но бе всмукала в себе си неговия дух и възпитаваше другите по свой образец. Така двамата можаха да създадат онзи театрален ансамбъл, онзи колектив, от който той имаше нужда. С помощта на тази група той можа да реализира плановете си да организира нещата и експериментира по желание. Можа да си служи с нея по начина, по който човек свири на музикален инструмент. Така той успя да пресъздаде образите на своя вътрешен мир – достоверни до последния щрих.
Брехт гълташе живота на едри хапки, бе властен и горд и изискваше от приятелите си търпеливо сътрудничество. Ала бе чужд на всякакво високомерие и самохвалство, сам той се раздаваше без завист – великодушно и изцяло. Даваше повече, отколкото изискваше. Понятието "солидарност" доби чрез него нов смисъл. (bg) |
