|
so:text
|
Брехт беше блестящ полемик. Този пламенен човек се оживяваше още повече при спорове. Всяка минута той се натъкваше на нови, дръзки и изпълнени с остроумие хрумвания. Обичаше да прекрачва границите на парадокса, защитаваше своята теза, дори когато бе оборима – защитаваше я умно, с острота, разпалваше се, ставаше нападателен, за да напусне накрая, смеейки се хитро и добродушно, становището си.
А само как умееше да се смее! И как обичаше да се смее! Но неговото остроумие можеше да бъде и твърде горчиво – Брехт не щадеше приятелите си, нито пък себе си. От своя страна той не се сърдеше на хапливата ирония на другите. Към живота се отнасяше с лекота, дори когато той се изправяше насреща му освирепял. Сериозна бе за него единствено работата.
В известните си "Физиономически фрагменти", в които е сътрудничел и Гьоте, Лафатер определя същността на гения по следния начин: "Ненаученото, незаимстваното, ненаучимото и незаимстваемото, вътрешно присъщото, неподражаемото – се нарича гений, нарича се тъй при всички народи и ще се нарича, докато хората мислят, чувстват и говорят."
Брехт притежаваше това "ненаучено", "ненаучимо", "неподражаемо".
Брехт имаше нужда от голям театрален апарат, за да онагледи вижданията си. Крещящата новост и неумолима истинност на неговото изкуство предизвикваха съпротивата на "вечно ретроградното". Бе много трудно да се създаде такъв апарат. Подобно на Суифт, Брехт притежаваше заедно с гения и Saeva Indignatio, "справедливия гняв", яростно възмутеното съзнание; затова и сподели опита на Суифт: "Появи ли се на света гений, той веднага се познава по това, че всички глупци се обединяват срещу него".
Нетърпеливият поет Брехт създаде първите стихотворения и първите пиеси на третото хилядолетие. Съдено му бе поне да види как времето бавно се тътри подире му. И ако днешните хора само предполагат значението му, едва бъдещите поколения ще проникнат в цялото богатство на неговото творчество. (bg) |
