|
so:text
|
За моя отвратителен оновавремешен реализъм дава допълнителна представа това, че обикновено намирах монети по улицата, докато се разхождах с леля си, ала най-вече сръчността, с която, след като ги бях откраднал у дова, ги пусках, а пък леля ми гледаше някоя витрина, за да се втурна да ги събирам и да упражнявам непосредствено правото да купувам бонбони. Но пък на леля ми ѝ беше много присъщо фантастичното, понеже никога не намираше необичайно това прекалено често повтаряне и дори споделяше въздбудата от находката и някой бонбон. (bg) |
