|
so:text
|
В лагерите нямаше политически затворници. Това бяха въображаеми, измислени врагове, на които държавата гледаше като на истински – разстрелваше ги, убиваше ги, мореше ги с глад. Сталинската коса на смъртта косеше всички подред, съобразявайки се с плана, със списъците, с изпълнението на този план. Сред загиналите в лагерите процентът на негодниците и страхливците беше също такъв, какъвто е и на свобода. Всички хора бяха случайни, случайно превърнали се в жертви от равнодушни, от страхливци, от еснафи, дори от палачи. Лагерът беше огромно изпитание за нравствените сили на човека, за обикновения човешки морал – и деветдесет и девет процента от хората не издържаха на това изпитание. Тези, които издържаха – умираха заедно с онези, които не бяха издържали, опитвайки се да бъдат по-добри от всички, по-твърди от всички – само заради самите себе си... (bg) |
