|
so:text
|
И по руски обичай, според особеностите на руския характер, всеки, който получаваше пет години, се радваше, че не са десет. Лепнат ти десет – радваш се, че не са двадесет и пет, а който е с двадесет и пет – подскача от радост, че не са го разстреляли. В лагерите това степенуване – пет, десет, петнадесет – го няма. Достатъчно е да кажеш на глас, че работата е тежка – и следва разстрел. За всяка дори най-невинна забележка по адрес на Сталин – също разстрел. Мълчанието е агитация, това се знае отдавна. Списъците на бъдещите, на утрешните мъртъвци се съставяха от следователите на всяка мина въз основа на доноси, на съобщения на „тропачите”, на „певците” и на много доброволци, оркестранти в прочутия лагерен оркестър-октет: „седмина пеят, един тропа” – пословиците на криминалния свят са афористични. А самото „дело” изобщо не съществуваше. И не се водеше никакво следствие. (bg) |
