so:text
|
Имах малко топлина в измръзналото си тяло. По костите ми месото не беше много. Стигаше само за злоба – последното от човешките чувства, онова, което е най-близо до костите. (...) Не познавам хората, които се спали до мен на затворническия нар. Никога не ги питах за нищо и не защото се придържах към арабската пословица: „Не питай и няма да те лъжат”. Беше ми все едно дали ще ме лъжат, или не – аз бях извън истината, извън лъжата. За такива случаи криминалните имат много категорична, образна, груба поговорка, просмукана с огромно презрение към задаващия въпроса: „Дори да те лъжат – вярвай”. Не разпитвах и не вярвах. (bg) |