|
so:text
|
Съвършената храброст и пълното малодушие са две крайности, които рядко биват достигани. Разстоянието между тях е огромно, то обхваща всички възможни видове смелост и все пак между тях има не по-малко разлика, отколкото между физиономиите и настроенията. Има хора, които охотно се излагат на опасност в началото на едно сражение, но лесно се отпускат или оттеглят, когато то продължи дълго. Други са доволни, когато задоволят чувството си за обществена чест и не правят нищо повече. Някои не овладяват всякога еднакво страха си; други понякога биват увлечени от общата уплаха; трети минават към нападение, понеже не се решават да останат на поста си. Срещат се такива, които, свикнали с малките опасности, закаляват духа си и са готови да се излагат на по-големи опасности. Някои са храбри при нанасяне на удари със сабя, а боязливи при стрелба с пушка; други са самоуверени при такава стрелба, а се страхуват да се бият със сабя. Тези различни видове храброст си приличат по това, че нощта — когато страхът се увеличава, а тъмнината прикрива и добрите, и лошите действия — дава всекиму свобода да се предпазва. Има и един друг, по-общ начин за предпазване, а именно, че ни един човек не върши във време на сражение всичко, на което би бил способен, ако знаеше, че ще се завърне здрав и читав; оттук следва, че страхът от смъртта намалява малко храбростта. (bg) |
