|
so:text
|
На 14 юли (1943 г. по време на съюзническата инвазия в Сицилия – бел.ред.), получих телеграма от (британския) генерал (Харолд) Алекзандър (командир на 15-то армейско крило, на което е било подчинено командването на Патън), че трябва да заема отбранителна позиция в околностите на Калтанисета, за да покривам левия фланг на Осма британска армия. Да се придържам към тази заповед щеше да е пагубно за американската армия. С помощта на генерал Кейс, генерал Уейдмеър и генерал Гай, развих идеята за разгърната атака през Агридженто и Кастелветрано към Палермо. След това заедно с генерал Уейдмеър отлетях за Африка и представх идеята пред генерал Алекзандър, като му казах, че съм убеден, че той е искал да направи точно това и не трябва да оставам в отбранителна позиция. Помолих го да издаде заповед и той го направи, но искаше да не атакуваме Агридженто, освен ако не мога да го направя с един разузнавателен отряд (малка военна част – бел.ред.). Направих разузнавателна акция с всички войски, които имах на разположение, и по-точно: 3-та дивизия, част от 82-въздушна дивизия, два батальона рейнджъри и един отряд за специални задачи от 2-ра бронирана дивизия. Ако се бях провалил, трябваше да се оттегля от поста си. Превзехме Палермо на двадесетата секунда. (bg) |
