|
so:text
|
Да искаш господари и в същото време да желаеш да си свободен е да искаш нещо невъзможно. Несериозно е да избираш едно от двете за всички хора: да бъдеш свободен, напълно свободен, отказвайки се от всички господари, или да бъдеш във властта на човек над човека. За властниците и правителствата е необходима да няма икономическо равенство. Ако аз имам повече от Педро, ще имам естествения страх, че той ще ме сграбчи за врата и ще вземе от мен всичко, което му е необходимо. В този случай аз имам нужда от правителството и властниците за да ме защитят от атаките на Педро. Но, ако аз и Педро сме икономически равни, ако и двамата имаме еднаква възможност да се възползваме от богатствата на природата: земята, водите, горите, мините и всички останали неща, както и нещата сътворени от човешка ръка - машини, къщи, ж.п. линии, логиката показва, че ще бъде невъзможно аз и Педро да се хванем за косите, ако направим така, че и двамата да сме равни. В такъв случай ние не се нуждаем от господари.
Да говорим за господари между равни е нереално, освен ако говорим за равни сред робите, братя оковани във вериги, каквито сме ние работниците сега. Мнозина са тези, които казват, че е невъзможно да живеем без власт: те трябва да са богати хора, за да казват тези неща, и аз признавам, че те са прави за себе си защото страха, че бедният ще ги хване за гушата и ще вземе всичките им богатства, които са спечелени чрез потта на работниците.
В Мексико ние имаме стотици доказателства, че човечеството не се нуждае от господари и правителства. В селата и комуните хората нямат нужда от власт, докато земята, горите, водите и полята са собственост на хората от този регион. Когато правителствата говорят на тези обикновени хора, те започват да треперят, защото за тях правителството значи същото като екзекутор, което означава, че за тях това е тирания. Тези хора живеят щастливи и свободни, без много пъти да знаят името на президента на републиката и разбират за съществуването на правителство само, когато военния началник обикаля района търсейки мъже, които да превърне във войници, или когато бирникът пристигне за да събира данъците.
За голяма част от мексиканското население правителството е като тиранин, който взима работещите хора от техните домове за да ги превърне във войници, а също така да експлоатира и тормози трудещите се, за да е сигурно че ще бъдат платени всички данъци и такси в името на данъчната политика. Дали такива хора чувстват нужда от правителството? Те не се нуждаят от нищо и ще продължават да живеят по този начин още стотици години, докато природните богатства не бъдат отнети в полза на едрите земевладелци. Те не си пречат един на друг по начин, който е заложен в капиталистическата система; система, при която всеки човек трябва да се състезава с друг, за да сложи парче хляб в устата си.
Силният не трябва да подлага на тирания слабия, така както се случва в капиталистическите общества, в които за ленивия и алчния са създадени едни закони, а за честния и добрия други. Ние си помагаме един на друг и взимаме по равно, така както трябва да бъде и нямаме нужда от властници, които да гледат интересите на тези, които имат и да притискат тези, които нямат.
В момента свободните общества като "Yaggi of Durango" в южно Мексико и други, където хората свободно обработват земята си, нямат нужда от правителства. От момента, в който те разделят всичко по равно взето от майката земя, те не се нуждаят от господари, които да защитават привилегированите, срещу тези които нямат никакви привилегии, защото всички ще са привилегировани и равни.
Нека всички хора отворят очите си: правителствата съществуват, само за да можем самите ние да сме икономически неравни.
23 септември 1911г. (bg) |
