|
so:text
|
… И двамата (Ами Буе и Георги Златарски) бяха романтици, вярваха в добрата същност на човека, бяха чужди на алчността (най-голямото зло на човека, както правилно го беше нарекъл Плутарх), чужди на користолюбието, на кариеризма, на лъжата, насилието и подлостта, подстилащи тяхното време, за съжаление подстилащо и нашето време и то дори с почти невоалирана арогантност и с пренебрежение към наука и изкуство, към духовните ценности, без които човекът не би бил човек. Хипертрофията на техническия прогрес изглежда е със склонност да хипертрофира и тънките усещания за света у човека. Науката роди техническия прогрес, но изкуството все още не успява да го облагодари, то остъпва под натиска му. . . Ами Буе и Георги Златарски бяха и прагматично мислещи и действащи хора, без догматизъм, знаещи и признаващи иманентността на науката, притежаваха анализ и синтез в синхрон. И двамата - патриоти, но планетарно мислещи учени. И при двамата, неизказано, но чувстващо се, беше желанието им да се осъществи за Балканския полуостров, съответно за България, като част от него, сравнението, което често използвам – те (балканските страни) да бъдат като хетерогенен конгломерат с хомогенна спойка – спойка, която да премахне безсмислените политически граници. Такива са необходими само на кариеристично настроени политици. Всяка страна за себе си и обществата в нея, съседните страни, а и уникалната наша планета Земя трябва да стане такъв конгломерат. Нашата синя планета е за всички хора. Необходима е цялостна хармония, планетарна хармония, за да се излезе от социално-икономическия и политически хаос, в които тя се намира, за да се осъществят истинските ценности за хората настрани от биологическите им потребности. Такова е било веруюто на Буе и Златарски. На хората като цяло са чужди локалните и регионалните омрази и конфликти. Такива конфликти създават изкуствено користолюбиви, алчни за власт и богатство хора, хора без морал и без самоконтрол. Срещу такива хора се опълчваха със същността си и Ами Буе, и Георги Златарски. Те бяха разбрали, че истинските радости и смисълът на живота са в осъществяването на творческите заложби на човека, а не в подгаряне на рушителното му подсъзнание. Те знаеха, че науката е търсене на истина, а истината е красота и хармония. Намери ли се всеобщата истина, тогава хаосът ще роди порядък. Тогава идва и истинската радост, както казва Анакреон, идва и смисълът на живота. Сега такава тема малко интересува силно прагматизирания свят, но тя така или иначе си остава дълбоко в съзнанието на човека, на истинския, а не на псевдочовека. Тя е била и ще бъде винаги opus magnum на хората на науката и изкуството. .. (bg) |
