|
so:text
|
Спомням си, че бях в колежа, оставаше ми още съвсем малко да завърша, когато се обадих на майка ми, и й казах: "Имам една странна идея - смятам да приключа с училището и да отида в Ню Йорк, за да стана актьор." И след най-дългата пауза в историята на телефонните разговори, тя ми каза: "Знаеш ли, на повечето хора сигурно би им прилошало, ако синовете им кажат нещо такова, още повече и че ти остава толкова малко училище, но аз бях на 19, когато се омъжих за баща ти, и на 21, когато те родих. Ти си много млад, за да вършиш такива неща, но си спомням, че тогава последвах сърцето си и никога не съм съжалявала за това. Всичко, което искам да ти кажа е, следвай сърцето си, но ще те помоля да ми обещаеш нещо - че ще станеш най-добрия". Аз само й казах, ами добре, ще опитам. (bg) |
