|
so:text
|
Пълзяхме, като губехме сили и се топлехме от собствената си пот – спреш ли да се движиш, усещаш как убийственият студ пропълзява по обезсиленото тяло, загубило главната си способност – да бъде източник на топлина, обикновена топлина, пораждаща ако не надежда, то поне злоба. (...) Пълзях и се мъчех да избягвам всякакви излишни мисли – те бяха като движенията, енергията не трябваше да се хаби за нищо друго освен за дращене, претъркулване, примъкване на собственото тяло напред по нощния зимен път. (bg) |
