|
so:text
|
Не беше праведница Софи! Но пък каква младост! Каква волност! Каква мускулатура! Какво оправдание! Пластична! Жизнена! Изумителна! Тази красота не бе накърнена от нито едно от фалшивите или истински целомъдрия, които толкова често спъват разговорите на хората от Запада. Аз лично, да си кажа право, не можех да й се нагледам. От мускул на мускул, по анатомични групи, така действах. По мускулни склонове, по области... Не се умарях да изследвам опипом тази крепка, но и фина здравина, разпределена на убягващи, но и сговорчиви снопчета... Под кадифената, изопната, пухкава, чудотворна кожа... Ерата на тези живи радости, на великите неоспорими хармонии на сравнителната физиология още не е дошла. Тялото - божественост, опипвана от нечестивите ми ръце... Ръце на честен човек, благословени от свещеник... Само с разрешение на Смъртта и на Словото... Ама че вонливи превземки! Изисканият мъж ще му тегли една пушка, омацан с плътен слой символи и опакован до шията с артистични екскременти. Пък после да става каквото ще! Сделката е изгодна! Пестиш, като налиташ само на идеята за нещата. Владее ги човек идеите за нещата, може веднъж завинаги да си купи прекрасни, великолепни идеи за нещата... А животът е по-сложен, особено животът на човешките форми. Жестоко приключение. Няма по-отчаяно от него. В сравнение с порочната страст към съвършените форми кокаинът е като залъгалка за началник-гари. (bg) |
