|
so:text
|
Дързостта на забележката ми не го разколеба в решимостта му да се държи още по-любезно. Явно щеше да ми иска нещо. Гласът му почти не се повишаваше над една доверителна монотонност, която, поне така си мислех, дължеше на професията си. Докато говореше, предпазливо и встъпително, аз се опитвах да си представя всичко, което вършеше всекидневно, кюрето, за да си спечели калориите, множеството гримаси, обещанията, от типа на моите... А после си го представих, за развлечение, съвсем гол пред олтара... Ето така трябва да свикнем още от пръв поглед да транспонираме посетителите си, след туй ни е по-лесно да ги разберем, веднага различаваме в която и да е особа същината й на огромен и лаком червей. Това е добра игра на въображението. Целият тъп авторитет на въпросната особа се разсейва, изпарява се. Гола ли е, от нея не остава в общи линии друго, освен една окаяна, торбеста и самохвална претенция, която се сили жалко да мънка в един или друг бранш. Нищо не устоява на това изпитание. Веднага ви олеква. Остават само идеите, а идеите не са страшни. С тях нищо не е загубено, всичко се урежда. Докато авторитетът на облечения понякога е трудно поносим. Дрехите са пропити с мръсни миризми и крият много тайни. (bg) |
