|
so:text
|
Единствената цел на моя разказ е да изличи описаното в него, да изличи всичко, което аз свързвам с Волфсег, и всичко, което Волфсег е, всичко, разбирате ли, всичко докрай. След този разказ всичко, което е Волфсег, трябва да бъде изличено. Моят разказ не е нищо друго, освен едно изличаване. Моят разказ просто изличава Волфсег. Всички ние разнасяме със себе си по един Волфсег и имаме порива да го изличим заради своето спасение, да го унищожим, като го запишем, да го изличим. Но през повечето време ние нямаме силите за подобно изличаване. Но може би моментът е настъпил. (…) Ала в следващия миг отново: ние вярваме, че можем да подхванем подобно намерение, но все пак не сме в състояние, винаги всичко е срещу нас и срещу подобно намерение, тъй че ние непрекъснато го отлагаме и все не стигаме до него, така остават ненаписани толкова произведения на духа, които трябва да бъдат написани, а толкова много записки, които ние вечно, години наред, десетилетия наред носим в главата си, си остават в главата. Намираме си всевъзможни причини, за да не трябва да започваме една такава работа, изравяме всевъзможни извинения, призоваваме всевъзможни духове, които до един са зли духове, само и само да не започнем, когато трябва да започнем. Това е трагедията на оногова, който иска да напише нещо, че той през цялото време призовава спирачите на своето писане, трагедия, която в същото време е перфектна и перфидна комедия. А би трябвало да е възможно все пак да се състави някакъв разказ за Волфсег, хайде, да не е изчерпателен, но да бъде валиден, за онзи Волфсег, за който аз вече толкова много съм ви разказвал, който за мен самия означава толкова много и навярно дори е по-важен от всичко останало в моя живот. Не е достатъчно просто да си водим бележки за онова, което ни е важно, за онова, което навярно ни е най-важно, за целия свой комплекс за произход, не е достатъчно, че сме изписали докрай толкова много стотици и хиляди листчета по тази тема, която за нас е тема на живота ни, ние несъмнено и наистина трябва да завършим един по-голям, за да не кажа наистина голям разказ върху това, от което ние в крайна сметка сме възникнали и сме направени, което през цялото време на нашето съществование ни е формирало. Можем много години да се крием от него, да се страхуваме от това почти свръхчовешко усилие, както от нищо друго, но в крайна сметка ние сме длъжни най-после да се захванем и да го изпълним. За какво ми е иначе цялата тази римска атмосфера, за какво ми е жилището на Пиаца Минерва, ако не тъкмо за тази цел. Навярно обаче аз твърде много съм размишлявам над него, а това без съмнение лишава от сили подобно намерение, Изличаване ще нарека този разказ, защото с него аз наистина ще излича всичко, в този разказ ще бъде изличено всичко, което запиша в него, цялото ми семейство ще бъде изличено в него, времето му ще бъде изличено в него, Волфсег ще бъде изличен в моя разказ по мой собствен начин. Дължа го. (bg) |
