|
so:text
|
Истинските герои не са като юнаците от приказките. Всеки един човек в армията играе важна роля. Всяка малка работа е важна за общия план. Какво ще стане , ако всеки шофьор на камион изведнъж реши, че не му харесва свистенето на куршумите, изплаши се и зареже камиона в канавката? Той сигурно би си казал: "Няма да им липсвам - аз съм само един от хилядите." Какво ще стане, ако всеки си каже така? Къде по дяволите щяхме да бъдем сега?
Не, слава Богу, американците не си казват така. Всеки си върши работата. Всеки работи за всички. Всеки отдел, всяка единица е важна за общия план. Снабдителят е необходим, за да ни доставя оръжие. Интендантът е необходим, за да ни доставя дрехи и храна - защото там, където отиваме, няма какво да откраднем! Всеки проклет човек от общата маса, дори и този, който преварява водата, за да не хванем разстройство, има важна работа. Дори и свещеникът е важен, защото ако ни убият и той не е там, за да ни изпрати, всички ще отидем в ада.
Всеки трябва да мисли не само за себе си, но и за своя другар, който се бие рамо до рамо с него. Не ни трябват страхливци в армията. Те трябва да бъдат избити като мухи. Иначе проклетите страхливци ще се върнат вкъщи след войната и ще създадат още страхливци. Смелите мъже ще създадат смели мъже.
Един от най-смелите мъже, които съм виждал през кампанията в Африка беше един човек, когато видях покатерен на един телеграфен стълб в разгара на ожесточен огън … Спрях и го попитах какво, по дяволите, прави там в този момент. Той отговори: "Поправям жицата, сър." "Не е ли малко опасно там горе, точно сега?" "Да, сър, но проклетата жица трябва да бъде поправена." Той беше истински войник.
…А трябва да сте видели и камионите по пътя за Габес. Шофьорите бяха невероятни. По цял ден те пълзяха по проклетите пътища без да спрат и без да се отклоняват от курса си, а около тях избухваха мини. Много от хората шофираха повече от 40 часа без прекъсване. (bg) |
